Аз, ти и Животът. :)

Писателят

В тази нощ,тъмна и тиха,
стои отчаяно той,
пише тъжно,неграмотно стиха,
стиха за нея, в горския покой.

Думи любовни той търси,
за неговата любима,
но уви,само глупости ръси,
и мъка и тъга в сърцето му има.

Слушат го птиците и цветята,
как рони думите безчет,
заслушала се даже и луната,
образува се на земята от сълзи нейния портрет.

Но заминала е тя веч,
отнесе я морето,
и боли го него,сякаш през гръдтта му минава меч,
и гледа той и моли се на небето.

Да си я върне той иска,
да я прегърне пак,
към гърдите си нож притиска,
крещи: "той е виновен"
Виновен е неговият "приятел",неговият враг.


Звездица


Единствена там,на небето,
изпълваш всичко със светлина,
топлиш на всеки сърцето,
това си ти,моята звезда!

Като диамант блестиш,
Ах,ти моя звездице,
На небосвода само ти трептиш,
царице моя,царице!

Кагато аз към тебе гледам,
ти увереност ми вдъхваш,
повярвай,на всякъде тебе ще следвам,
твевога всякаква,от плещите ми смъкваш!

Ще бъдеш там винаги,нали?
Сърцето ми да пазиш.
Да ме предпазваш от всякакви беди,
душата ми цяла да запазиш!

Без име (още не съм измислила име, и ако имате предложения - давайте)

В голямата,бална зала,
направена от злато,
танцуваше в рокля бяла,
момиче непознато.

На сцената сама,
плачеше тя,
очакваше него,
очакваше той да мине през златната врата.

На бял кон да дойде,
и да я целуне страстно,
ала загубен е той нейде,
тя никога не ще види лицето му прекрасно!

Стече се сълза,даже две
неговата смърт й тежеше,
нямаше ги топлите му ръца,
девойката едвам на нозете си стоеше!

Затича се тя,към дилбините на двореца,
със сълзи в очите и нож в ръка,
отмъкна й сърцето,крадеца,
и сега разбито е то - викаше я,викаше я смъртта!

Приятел

Когато тъжен си,нещастен,
и сърцето ти скърби,
мислиш си че няма край,
искаш писакът в душата ти да замълчи!

Животът ти се струва мрачен,
сякаш няма светлина,
всеки миг е бавен и провлачен,
не виждаш нищо,няма красота!

Ала ще отмине тъгата,
тъгата на твоя живот мизерен,
няма да е вътре самотата,
защото той ще е там-приятелят верен!

Той ръката си ще подаде,
и от тъгата ще те oтърве,
той сърцето ти ще спаси,
като Ангел Небесен ще те възкреси!

Сватбата

По каменна пътека,
окъпана с цветя,
вървяха те двама,
ръка за ръка.

Тя стъпваше бавно,
напред към олтара,
сякаш от диаманти,
развяваше й се воала.

Застанаха влюбени двама,
под синьото небе,
любовта им беше голяма,
размениха си те-сърце за сърце!

Изрекоха думите свещени,
седнали на златно канапе,
за съпруг и съпруга обявени,
под небето - целунаха се те!


Отиде си

Вървеше тя,по хълма сама..
Нямаше го него,
беше си замихал принца на нейната мечта.
Туптеше сърцето й бавно,сякаш щеше да спре..
умираше тя,умираше и влюбеното й сърце.
Беше там,накрая на света,
с шепа цветя и мъка в душа,
нямаше го него,беше си заминал принца на нейната мечта.
Падна от хълма с дума на уста:'' Отивам при него..''-казваше тя.
Погълна я морето,спря да тупти сърцето..
Нямаше мъка,тъга,отиваше при него тя,
при принца на свойта мечта!

Лято

Синьо, безбрежно море,
на дъното - белите пясъци,
викове на радостно дете,
и нежните слънчеви блясъци.

Хълмче с миризливи цветя,
и вековни дървета,
букет - усмихнати лица,
джапат в реката щастливи крачета.

А реката, бистра се точи,
надолу, надолу по склона,
щурче весело подскочи,
пеят влюбено птички на колна.

И носи се там аромат,
на лилии и рози,
птичите песни звънят,
писател унесено пише във прози.

А пък там, ниско долу,
вълните се удрят в брега,
играе си в морето детенце голо,
там, на края на света.

"Любов"

Имаше една любов голяма,
обичаха се две сърца,
ала къде е тя сега - може би я няма,
Изчезна, отлетя със ангалските си крилца.

Отвъд хоризонта, нейде се загуби тя,
но остави рани прясни,
ала за жалост, никой повече не я яидя,
изгори всичките спомени прекрасни.

Писъци, сенки и сълзи в нощта,
какво им причина О, ти любов,
изгаря ги отвътре - гореща е свещта,
свещта на онзи - любовният зов.

Нима не виждаш очите им ти?
Болни, пълни със мъка са те,
Жесток крясък в душата им кънти,
Красък, изтръгнат от наранено дете!

Защото забравили са те смеха,
Видя ли - всичко им отне!
Прокраднал се е в тях страха,
И последният им ден дойде!